Изследване на мегалитните паметници в Сърнена Средна гора
Изследването представя новооткрити мегалитни паметници, намиращи се на територията на Сърнена Средна гора, документирани от екип на ИНИОУЗКИН по време на научноизследователския проект „Изследване на мегалитните паметници в Сърнена Средна гора“, финансиран по Наредба № 3 на МОН.
До момента тези мегалити не са описвани и не са публикувани. В началото на XIX в. Георги Бончев „по сведение“ споменава, че в този регион има долмен. През 2015 г. „Списание 8“ организира експедиция под ръководството на проф. Валерия Фол, която документира най-големия известен към момента долмен на територията на Балканите. С осъществяването на настоящия проект научният екип на УниБИТ е първият, документирал мегалитните паметници на Сърнена Средна гора, някои от които са непознати до сега видове. Това е голям успех не само за Университета, но и за науката, тъй като до 2015 г. се приемаше, че мегалитни паметници в България има само на територията на Странджа планина, Сакар планина и в Източните Родопи.
Мегалитите са световна проблематика, тъй като се срещат в целия свят и са обект на културен туризъм както в България, така и по света. В България се проведе Втората международна конференция „Мегалитни паметници и култови практики“ (12-15 октомври 2016 г.), където бяха представени новите паметници от територията на България. На този престижен международен форум, в който участваха водещи специалисти по мегалитизма от цял свят, бяха представени два доклада от теренните и теоретични изследвания на екипа на УниБИТ и изработената от интерактивна карта на мегалитите на територията на община Брезово.
На 18 ноември 2016 г. в общината в гр. Брезово бе открита изложба, представяща резултатите от работата по проекта „Изследване на мегалитните паметници в Сърнена Средна гора“. Същият ден бе изнесена и лекция от проф. дин Валерия Фол в училището в гр. Брезово. Снимки от откриването на изложбата и лекцията, могат да се видят тук.
На връх „Плочата“, който е част от масива „Юнчал“ в Сърнена Средна гора, на около 2 км по права линия североизточно от село Златосел, община Брезово, се намира най-големият до сега документиран долмен на територията на България и един от най-големите на Балканите. Засега датировката на тези монументални гробници на тракийски аристократически родове е втората половина на 2-то – началото на 1-то хилядолетие пр. Хр., но вероятно тази датировка ще бъде изместена назад във времето.
От долмена „Плочата“ до наши дни е запазена само погребалната камера, която е с внушителни размери. Размерите на покривната й плоча са 4.10 на 6.10 метра. Вътрешните размери на камерата са височина 2.20 м, ширина при входа 1.80 м, а в дъното – 2 м. Входът на долмена е обърнат точно на изток – посоката, от която се ражда Слънцебога. От дясно на долмена личат следи от подравнявания на скалата, вероятно площадки за поставяне на дарове. Предверието е разрушено. Долменът е изграден в скална среда върху предварително изравнена площадка, която от едната страна е оградена със скали, а от друга й страна се спуска стръмен скалист склон. От мястото се открива хоризонт към Тракийската равнина и при хубаво време се виждат дори северните склонове на Родопите. Мястото е специално избрано, тъй като от него се вижда цялата територия, над която е властвал положеният в долмена владетел. Така и от Отвъдния свят той и родът му могат да контролират територията, която владеят. Траките са вярвали в безсмъртието и че преминалите в Отвъд предци, ако са погребани правилно и им се отдава почит, ще продължат да покровителстват и помагат на живите.
Снимки от обекта – ТУК
Слънчева мегалитна стела в района на скалноизсеченото „Люляково светилище“
Над с. Бабек, вдясно от пътя за с. Свежен, се извисява връх Градището. До Градището се достига след около 5 км по черен път. Преди да се достигне седловината, от която се започва изкачването към него, се извисява група скали в люлякова гора. В тях са издълбани кръгли басейни, някои от които с улеи. Местността се нарича „Казана” и е в землището на с. Розовец. На около 50 метра югоизточно от скалите с издълбани в тях кръгли басейни, на скалист южен склон е изправен в специално оформено в скалата легло добре обработен плосък камък – стела – с формата на огнен пламък. Лицевата страна на стелата е обърната на юг и от нея се открива хоризонт към Тракийската долината. Височината й е малко над 2 метра. Стелата е умело закрепена в издълбаното в скалата легло и укрепена със скални късове. Добре изравнената предна част на Стелата е силно изветрена и по нея не се забелязват следи от изображения и надпис. Пред Стелата е оформена тясна площадка. Подстъпът към нея по всичко изглежда е по хоризонтала от запад, но тъй като теренът е силно обрасъл с люляци и храсти, то оформената в скалата пътека се вижда само в непосредствена близост до площадката. Върху скалите, които остават встрани и зад Стелата, личат следи от улеи. „Люляковото светилище” със слънчева стела е типично извънселищно светилище на връх с характеристики на място за богопочитане на Слънцето.
В Средния дял на планината, в Сърнена гора и в предпланините са документирани още няколко мегалита – кромлехите при с. Братя Даскалови и Старо Железаре, мегалитната врата при с. Бузовград и скалноизсеченото светилище на акропола на античния град Кабиле. Те са свързани с култа към Слънцебога и някои от тях са играели ролята и на места за измерване на времето, както показват археоастрономическите изследвания. Мегалитите са създадени в контекст, свързан с преминаване в Отвъдното, макар и да не може да се твърди, че функционалността им е пряко свързана с погребалната обредност. По-скоро те маркират периферия на свещена територия. Изключение за сега правят скалното светилище на Зайчи връх и „Люляковото светилище”. Типологически най-близо до стелата в землището на с. Розовец е скалата със слънчев диск и кръгли скални ями на склона на връх Елдермен в района на с. Старосел.
Снимки от обекта – ТУК
Мегалитни „Яйце на змеицата“, олтарна маса и слънчева врата
Единственото документирано до сега мегалитно „яйце” на територията на България, се намира недалеч от с. Свежен. Голям скален къс е оформен подобно на яйце и е поставен върху специално направен улей в слабо наклонени на юг грунтови скали. До него водят изсечени в скалата стъпала, вече доста ерозирали. Мегалитът е добре запазен. Наречен е „Яйцето на змеицата” заради наименованията на съседните хълмове – връх Змейовец и връх Самодивец – имена на фантастични същества, дошли от дълбоката древност и останали в топонимия и в българския фолклор.
Върху грунтовите скали, малко по-ниско от „Яйцето на змеицата”, още един огромен продълговат овален камък съзнателно е закрепен на мястото си, наподобяващ маса. Мегалитната конструкция наподобява огромна олтарна маса. Съхранен е и мегалит, наподобяващ врата.
До „Яйцето на змеицата” се стига по древен път, на места прекрасно съхранен. Отклонението, за да се стъпи на древния път, се намира вляво между втория и третия километър на асфалтовия път от с. Бабек към с. Свежен. Възвишението с мегалитите е на около 1 км след отклонението. Фактът, че мегалитното „яйце“ е до пътя показва, че почит са отдавали не само хората от района, а и пътуващите от изток на запад и обратно по древния подбалкански път. От височината, на която е разположено мегалитното „яйце” и олтарния камък, се открива хоризонт на изток.
За древните хора от космическото яйце се ражда животът. Вероятно мегалитната маса е мястото за поставяне на дарове – цветя, питки, плодове – за славене на Слънцебога и Богинята земя. Можем да предполагаме, че при мегалитното „яйце” са извършвани обреди в дните на зимното слънцестоене или пролетното равноденствие, когато слънцето, славено като бог, е все по-дълго на небосклона и цялата природа се ражда за нов живот. Огряваната и затопляна от слънчевите лъчи земя, почитана като Велика богиня, е осмисляно като безгранична обич, вдъхвана от златокрилия подобен на змей Ерос.
Снимки от обекта – ТУК
Кутелът или „Чашата на великаните“
Тази странна чаша на гиганти се намира на няколко километра от село Розовец, по пътя за връх Братан. Мащабът й е голям – в нея спокойно може да влезе човек. Тя е изключително правилна, а близо до нея са останките на втора. Местните хора я наричат Кутела, защото дълго време се смятало, че е от IХ век и e служила за кръщенета. Днес обаче тази версия се приема за недостоверна, защото изключително тежкият предмет е с твърде сложна изработка, освен това се намира насред гората – далеч от селищата.
Описан е още от братя Шкорпил, бил счупен на части, но през 70-те години – възстановен. Прилича досущ на чаша, има и дръжки отстрани. Височината му е 1,5 метра, дълбочината 1,1 м. Стените са дебели 40 см. Дъното на вдлъбнатината има диаметър 50 см. Имал и своеобразен капак – воденичен камък, който обаче се превърнал в каменна настилка в двора на недоброжелател.
Снимки от обекта – ТУК
Мегалит „Правите камъни“
Мегалитът представлява двойка успоредни вертикални каменни плочи. Наименованието „Правите камъни“ е най-популярно сред местните, но мегалитът е познат още и като „Братята“ и „Изправените камъни“. Локализацията му, изразена чрез средствата на Глобалната система за позициониране (GPS), е 42 28 55.8 (север) и 25 05 16.6 (изток); надморската височина – 694 м. Проходът, образуван между двете каменни плочи, е с ширина около 100 см, дължина – около 4 м. Ориентацията му е изток-запад. По-северната каменна плоча е с височина 5 м, а по-южната е висока приблизително 4 м. И двете плочи са широки в основата си около 4 м, а дебелината им е около 1 м. (по-южната плоча има малко по-голяма дебелина в основата). Двете вертикални плочи се намират върху каменна площадка с приблизителни размери 6 квадратни метра.
Снимки от обекта – ТУК