- +359 887 170096
- ichs@unibit.bg
- Mon - Fri: 9:00 - 18:30
ИНСТИТУТ ЗА НАУЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ В ОБЛАСТТА НА ОРГАНИЗАЦИЯТА, УПРАВЛЕНИЕТО И ЗАЩИТАТА НА КУЛТУРНО-ИСТОРИЧЕСКОТО НАСЛЕДСТВО КЪМ УниБИТ
Menu
ИНСТИТУТ ЗА НАУЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ В ОБЛАСТТА НА ОРГАНИЗАЦИЯТА, УПРАВЛЕНИЕТО И ЗАЩИТАТА НА КУЛТУРНО-ИСТОРИЧЕСКОТО НАСЛЕДСТВО КЪМ УниБИТ
Преходът в България от тоталитаризъм към общество с пазарна икономика, многопартийност и редица други институции, покриващи основните изисквания за демократичност, е сложен, многопластов и противоречив процес. Целта на проекта е да изследва неговите вътрешни социокултурни механизми. Значението на последните е критично важно поради факта, че независимо дали се придържаме към екзогенния подход за старта и протичането на Българския преход или отстояваме преобладаващото значение на вътрешни фактори, то и в двата случая историческият процес не би могъл да се осъществи, ако ги нямаше механизмите, чрез които да се формират и насочат обществените настроения, които са в основата на поведението на масата от индивиди. Индивиди, които са едновременно и обект, и субект на историческия процес.
Цел на изследователския проект е едновременното и взаимосвързано развитие на теоретичния апарат, лежащ в основата на субкултурните изследвания, неговото апробиране при разработката на конкретни изследователски инструменти и прилагането им в теренно проучване на ролята на субкултурите в социалните процеси. Самото проучване ще бъде фокусирано върху относително краткия времево, но изключително наситен исторически период на демократични промени в България.
Основна работна хипотеза на изследването е, че в края на т. нар. „реален социализъм“ и в началото на Прехода в политическата, икономическата и духовната сфери се оформят няколко основни субкултури, които, макар и в различна степен, почват да оказват значително влияние върху развитието на процесите в страната. Основен механизъм на това въздействие, който превръща субкултурите в активен субект на историческия процес, са културогемите. Целта на проучването е да ги идентифицира и валидизира като основни идентификатори за съответната субкултура. Успешното постигане на тази задача би дало необходимия инструментариум за изследване на социо-културните преобразования в обществото, както и за цялостно развитие на теорията в тази област.
РЕЗУЛТАТИ
Сборникът „Субкултурите на Прехода: Места на памет“ представлява концептуално продължение на издадения през 2020 г. сборник „Субкултурите като активни субекти на Прехода“, но разширява и задълбочава изследователското поле чрез евристичен анализ на топосите на субкултурните групи на Прехода. Първата част на сборника включва четири статии и студии от Александър Каракачанов, Жоржета Назърска и Нина Дебрюне, а втората – шест публични лекции, изказвания и интервюта на видни обществени активисти и участници в българския преход като Румен Воденичаров, Деян Кюранов, Петър Стайков, Красимир Кънев, Осман Октай и Тодор Модев.
Сред безспорните достойнства на този колективен труд са полезните препратки и допълнителната информация за понятия, личности и събития, което улеснява и обогатява прочита на текста, особено за младите читатели, които не са съвременници на Прехода, а поместването на въпросници от интервюта и анкетни допитвания в приложението дава прозрачност и достъпност на изследователския инструментариум. Напълно убедено мога да кажа, че сборникът представлява колосално интердисциплинарно научно изследване, което само по себе си може да се разглежда като ценно „място на памет“, където се съхраняват и предават на следващите поколения кодовете на колективната памет и културно-историческото наследство.
доц. д-р Магдалена Гарванова, рецензент
Сборникът „Субкултурите като активни субекти на Прехода“ под съставителството на Ал. Каракачанов съдържа шест авторски статии на утвърдени социални учени и изследователи като Ал. Каракачанов, Н. Дебрюне и Ж. Назърска и три публични лекции на видни български интелектуалци, университетски преподаватели и общественици като Кр. Станчев, М. Неделчев и Ян. Стоилов, изнесени пред академична публика през декември 2020 г. Всички публикации концептуално гравитират около проблема за Българския преход от периода на неговото историческо начало през 10 ноември 1989 г. до настоящия момент, тоест поставят акцент върху 30-годишния период на радикална социална промяна от тоталитаризъм към демокрация в страната. Авторите обаче проследяват генеалогията на обществената аномия в България, започнала през 70-те и 80-те години на XX век, и представят ключови за Прехода политически, икономически и културни събития от целия период на държавен социализъм от 1944–1989 г., демонстрирайки изключителна изследователска проницателност, компетентност и прецизност.
доц. д-р Магдалена Гарванова, рецензент
ЛЕКТОРИЯ
Очаквайте скоро записите от лекциите.
