Галерията „Изобразителното изкуство по българските земи“ е създадена през 2021 г. съвместно от Института и Фондация “Аретè-Фол” с образователна, възпитателна и развлекателна цел. Състои се от 32 табла, представящи развитието на български дух, превъплътен в предмети от бита и лукса, от най-стара древност до днес.
Аудиторията, към която е насочена, включва ученици, студенти, докторанти и преподаватели в средното и висшето образование, читалища, както и по-широка аудитория от любители на българската история и култура.
Особен акцент е представянето ѝ пред потенциални кандидат-студенти в цялата страна, като е създаден и виртуален вариант на изображенията за улеснение на учебно-преподавателската работа.
Българското изобразително изкуство през вековете е с богато сюжетно разнообразие и включва творби на живописта, графиката, скулптурата и декоративните изкуства, чиито произведения са пространствени, постигат художествен образ и се възприемат зрително.
Българските земи в продължение на хилядолетия са населявани от племена и народи, които остават богато и разнообразно художествено наследство. Най-представителните находки на праисторическата култура – неолита, халколита и бронзовата епоха, са артефакти, които археолозите откриват при разкопки в селищните могили. Сред тях се отличават керамични съдове и идоли с богата цветова украса, геометрични, антропоморфни, зооморфни и флорални орнаменти.
Тракийското изкуство чрез запазените и социализирани културни ценности показва високото равнище на златарството, торевтиката, стенописа, скулптурата, монетосеченето.
През елинизма и римския периоди се развиват успешно мозайката и полихромията върху стенописи и архитектурни елементи на храмове и гробници. Запазени са високохудожествени творби на тракийската стенна живопис с условна пластична моделировка, представляващи значимо културно наследство.
След покръстването в християнска вяра през 864 г. живописното изкуство е в услуга на религията, и бързо добива уникална форма и специфика. Създават се самобитни иконопис, стенопис и керамична декорация, които украсяват многобройните църкви и манастири, административни сгради и частни аристоркратични домове.
В периода на османското владичество (1396-1878 г.) са унищожени голям брой художествени паметници, което спира пълноценното развитие на изобразителното изкуство по нашите земи. С Възраждането то постепенно се възстановява и влиза в контакт с европейското изкуство. Върхови форми на проявление се намират в творбите на автори от Тревненската, Самоковската, Банската и Дебърската художествени школи в стенописа, живописта и дърворезбата. Изкуството постепенно се освобождава от ограниченията на Средновековието мистицизъм и се доближава до хуманистичния характер на Ранесанса.
След Освобождението, с помощта на чуждестранни творци, изобразителното изкуство се поставя изцяло на академична и реалистична основа. Твори се във всички живописни и декоративно-приложни жанрове, скулптурата и графиката. През войните за национално обединение 1912 –1918 г. и след тях се развива баталната и историческата живопис в патриотично-героичен дух.
През периода 1944 – 1989 г. господстващият творчески метод е социалистическият реализъм, чрез който се отразяват революционните и социалните борби, общественото обновление и живота на трудовите хора. Чрез преки художествени внушения се преследва унифициране на образованието и възпитанието на новите поколения върху определена класова идеология. В живописта доминират идейно-тематичната фигурална композиция и портретната живопис. Особено развитие получават графиката и илюстрацията. Скулптурата, непозната като чист пластичен жанр до Освобождението, приема и развива традиционните, но и модерните разбирания за това изкуство. Високо ниво постигат декоративно-приложните изкуства – керамиката, резбата, текстилът, бижутерството, сграфитото.
Таблата са изработени върху твърда основа с размери 70 х 100 см и могат да бъдат излагани върху постамент, залепени на стена или с корда от тавана. Ползването на таблата е безплатно. Можете да направите заявка за ползване на имейл ichs.unibit.bg.
