Изчезващото наследство – Институт за научни изследвания в областта на организацията, управлението и защитата на културно-историческото наследство към УниБИТ

РЕЛИГИЯ И ЕКОЛОГИЯ:

изчезващото

РЕЛИГИОЗНО НАСЛЕДСТВО

Благовест Петров

Събитието е част от дейностите по НИП-2020-02 „Изследване на религиозните екологични ценности като застрашено нематериално културно наследство в съвременна България“

Винаги съм се вглеждал в християнските обекти из България - забравени не от Бога, а от хората, от регионалните църковни и музейни институции. В тях има нещо привличащо, нещо натурално. Някаква особена аура. Но и забвение! Това, което ме шокира в посочените примери, малка извадка от наличните, е, че всички те са обявени за паметници на културата. Някой е оценил тяхната историческа важност, а музеите и епархиите знаят за тях. Но въпреки това старините остават на заден план пред новопостроените храмове. За радост има и положителни примери – възстановени и реставрирани културни ценности. Това дава надежда, че все някой и някога ще възвърнат паметта за изгубената в бурените вяра. С настоящата изложба искам да покажа отблизо тези християнски паметници на съвременниците. И не само, за да им дам повод за гордост, а за да подбудя тяхната загриженост и да ги подтикна към активност. Преди да е станало късно!

Благовест Петров Фотограф

Базилика Св. Илия, Пирдоп, IV век

Раннохристиянската базилика „Св. Илия“, известна още като Еленска базилика, се намира на около 3 км от Пирдоп, в м. Еленско и е сред малкото в България, които са защитени с крепостна стена. Била е действаща в продължение на повече от 11 века. Интересът към нея датира от 90-те год. на ХІХ в. Разкопавана през 1913 и 20-те години на ХХ век.

Еленска базилика

Базилика Св. Георги, Ломец, V–V век

Раннохристиянската базилика „Св. Георги” е разположена между селата Ломец и Дълбок дол, в местн. Гергьова черква. Mаметник от раннохристиянския период, недвижима културна ценност от национално значение (2015). Разрушена по време на хунските нашествия през втората половина на V в. Вероятно използвана през Средните векове. Част от крепостта „Состра“.

Писаната църква , Разлог, V–VI в.

Разположена в подножието на Северен Пирин, в м. Бетоловото. Археологически обект с две вписани църкви: раннохристиянска базилика (V-VІ в.) с манастирска сграда и триконхална църква (ХІІІ в.). Била действаща около 10 века. Малка еднокорабна и едноапсидна. При разкопки около храма са намерени кръст от XI в. и 4 гроба. Трите църкви в местността – Писаната, Бялата и „Св. Никола“, свидетелстват за наличие на голямо селище от времето на Второто българско царство (ХІІ в.).

Храм Свети Тодор, Бобошево, XI-XIV вeк

Църквата „Св. Тодор“ се намира до гр. Бобошево, откъм с. Скрино. От 1972 г. е със статут на архитектурно-художествена културна ценност с национално значение. Тя е сред най-старите сред църквите у нас от т.нар. свободен кръст. Запазени са два слоя стенописи, сред които намираме сцените „Тайната вечеря“, „Умиване на нозете“, „Предаване на Христа от Юда“ и др. Съществува вероятна връзка с храмовете в съседното с. Вуково („Св. Петка“ и „Св. Никола“) от XVI в. По план и архитектура е сходна със средновековните църкви „Св. Георги“ в кв. Колуша, Кюстендил, и „Св. Никола“ в Сапарева баня. През 1962-2010 г. е „опакована” с дървен скелет с оглед на предстояща реставрация. През 2010 г. защитното съоръжение рухва върху сградата.

Митрополитска църква Св. Никола, Мелник, XII–XIII в.

Митрополитската църква „Св. Никола“ се намира южно от Мелник, в централната част на едноименен хълм. В края на XIII в. става епископска, а до XVIII в. е била митрополитска църква. През XIX в. около нея се развива манастир. Стенописите са от ХІІ-ХІV в. и с изключително висока художествена стойност. Част от тях се съхраняват в НАИМ-БАН. Съхранява редки изображения на ръкополагането на св. ап. Яков за епископ на Йерусалим от Отците на Църквата, на Видението на св. Петър Александрийски. Още през 1929 г. се е намирала в руини.

Храм Св. св. Козма и Дамян, с. Мърводол, XIV вeк

Църквата „Св. св. Козма и Дамян“ се намира до с. Мърводол, обл. Кюстендил, в дере, до старите селски гробища. Архитектурно-художествена културна ценност от национално значение (1972). Има кръстокуполен план. Апсидата е запазена до нивото на подпокривния корниз, останалата част е силно разрушена. Стенописите са напълно унищожени.

Храм Св. Николай, Калотина, XIV век

Средновековната църква „Св. Николай“ се намира при старите гробища на Дивина махала на граничното с. Калотина. Недвижима културна ценност от национално значение (1977). Била е действаща до края на ХІХ в. Изградена е през XIV в., най-вероятно по времето на цар Иван Александър. Има забележителни стенописи в наоса и притвора – на Иисус Христос и на Страшния съд, силно увредени понастоящем. Част от тях са пренесени в НАИМ-БАН.