ИНСТИТУТ ЗА НАУЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ В ОБЛАСТТА НА ОРГАНИЗАЦИЯТА, УПРАВЛЕНИЕТО И ЗАЩИТАТА НА КУЛТУРНО-ИСТОРИЧЕСКОТО НАСЛЕДСТВО КЪМ УниБИТ

НАУЧНОИЗСЛЕДОВАТЕЛСКА ЕКСПЕДИЦИЯ В С. СУХАЧЕ, ОБЩ. ЧЕРВЕН БРЯГ

Научноизследователска експедиция за документиране на културно-историческото наследство в радиус от 10 км от с. Сухаче, общ. Червен бряг, обл. Плевенска

От 2014 г. УниБИТ, чрез ИНИООУЗКИН,  провежда научни изследвания в с. Сухаче, общ. Червен бряг. Изследванията се фокусират върху археологически обект от римската епоха – извънградско имение тип “вила рустика”, съществувало от края на II до края IV в. Обектът е учебен за студентите в специалност “Културно-историческо наследство”. Освен археологическия обект, в селото се провеждат и етнографски и краеведски проучвания, благодарение на които са открити, частично изследвани и документирани различни материални и нематериални културни ценности. Резултатите от проучванията се публикуват в поредицата “Археологически открития и разкопки” и в други издания.

През годините в района са правени и други проучвания. В с. Лепица е открит праисторически обект – обсерватория. На територията на с. Чомаковци е съществувало римско укрепление и пристанище на р. Искър. През него и през с. Горник е минавал римският път от Сердика до Ескус. В с. Габаре има две калета, в които са открити много запазени керамични съдове, метални предмети и надгробни плочи. Там е и началото на реката Марла-Бриша, за която се смята, че има значeние за развитието на културните общности в района и при устието на която се намира светилище на траките.

История на проучванията

2023

  • Р-л на проекта: доц. д-р Нина Дебрюне
  • Р-ли на терен: доц. д-р Венета Ханджийска и д-р Веселин Хаджиангелов
  • Период на теренната работа: 26.08. – 05.09.2023 г.
  • Финансиран по проект НИП-2023-04

Работата през 2023 г. беше съсредоточена по цялостното разкриване на Сграда 2 в сектор “Вила-Юг”. Работи се и в 4 нови квадрата източно от Сграда 1. Откриването и проучването на сгради 1 и 2 и връзката им с разкритата приз 2005 г. жилищна сграда от вилния комплекс при с. Сухаче са принос в обобщаващата характеристика и информация за същността на вилните имения в провинция Dacia Ripensis в епохата на Великото преселение на народите. 

Според предвидената програма, работата през 2023 г. беше съсредоточена по цялостното разкриване на Сграда 2 в сектор Вила Юг, която беше частично проучена през предходния археологически сезон. Теренът с площ 6 дка беше заварен гъсто обрасъл с растителност, което наложи повторно изчистване със земекопна техника в пространството между сградите. Работи се и в 4 нови квадрата източно от Сграда 1.
Сграда 1 е изградена от валчести и ломени средно големи камъни – варовик и сиенит, със спойка от глина. Ориентирана е запад-изток, в леко отклонение на юг. Разкрити са още 10 м от надлъжния зид, с посока запад-изток, запазени на един до два реда камъни на кота 194,69 м. Северно от зида пласта е от кафява глинеста пръст, а южно от него при престъргване се достигна до пласт с дребни набити камъни и пясъчни включения на ниво 194,56 м. Това е същото ниво с настилка, засечено и през 2019 г., което маркира ходово ниво, вероятно открито.
С цел разкриване на по-голяма площ на сграда 2, през настоящата година бяха заложени десет нови квадрата (1/-3, 1/-4, 1/-5, 2/-3, 2/-4, 2/-5, 3/-2, 3/-3, 3/-4 и 4/-4). Тяхната площ беше затрупана с рампа от предходните сезони. С помощта на багер рампата беше отместена в южна и северна посока. Работата продължи със сваляне на повърхностния пласт и постепенно отнемане на орницата. Установи се, че помещение 4 продължава в западна посока с още 13 метра, където се достигна до западен затварящ зид. Със свалянето на три механични пласта се очертаха северния, западния и южния зидове и помещение 4, което е с размери – 3,5 м (север-юг) х 18,10 м (изток-запад). Цялата северна половина на помещението, както и участъкът при югозападния ъгъл се разчистиха до нивото на падналия керемиден покрив на кота 193,45 м. Впечатление правят четири каменни стъпки (грубо оформени каменни блокове с големи размери) за дървени колони, разположени надлъжно по средата на помещението и на относително равно отстояние една от друга. Те потвърждават идеята за наличието на двускатен надлъжен покрив на сграда 2.
При работа в квадрати 3/-3 и 3/-4 се откриха нови зидове в северна посока, разположени перпендикулярно на надлъжния северен зид. Така се очерта ново помещение 5. На 3,40 м северно от западния зид се откри нов зид, на фуга, с дължина 4,5 м, при който се оформи и северозападен ъгъл на помещение 5 на ниво 192,99 м. То е разположено симетрично на помещение 3 и е с по-малки размери 3,40 м (север-юг) х 5,50 м (изток-запад). Помещението е запълнено с деструкции от стените и от покрива, разпръснати равномерно в цялата площ.
С цел изясняване на дълбочината и вида на подовите нива в разкритите през изминалите сезони помещения, бяха направени контролни сондажи. Те се разположиха на възлови за конструкцията на сградата места – сондаж 1 в югоизточния ъгъл на помещение 2, сондаж 2 в северозападния ъгъл на помещение 2, сондаж 3 в югоизточния ъгъл на помещение 1, сондаж 4 от входа между помещение 1 и помещение 2. Сондаж 4 е най-информативен. Там е констатирано хлътване на падналия покрив и по-ниско разположено подово ниво на 193,57. Подовото ниво е маркирано от дребни камъчета и горял пласт с множество въглени, останали от дървената конструкция на покрива. От най-ниската му точка в южна и северна посока покривът се е струпал под наклон към северния и южния зид. Хипотеза за помещение 1 е, че влизането е ставало през вход от северната страна (обърната към жилищната сграда), от който има достъп към помещения 2 и 4. При входовете на помещения 2 и 4 са изградени каменни прагове на по-високо ниво.
Пространството между помещения 3 и 5 е запълнено с равномерно разположени паднали керемиди на ниво 193,50 м. Вероятно става въпрос за открит на север портик с дървени колони. Затова говорят две каменни стъпки/бази, разкрити в кв. 3/-2.
По време на проучването бяха открити 30 броя находки, сред които преобладават монетите.

Откриването и проучването на сгради 1 и 2 и връзката им с разкритата приз 2005 г. жилищна сграда от вилния комплекс при с. Сухаче са принос в обобщаващата характеристика и информация за същността на вилните имения в провинция Dacia Ripensis в епохата на Великото преселение на народите. Установяването на стратиграфията и хронологията във вилния комплекс, ще очертаят периода на обитаване на вилата в IV в. и връзката с по-ранните регистрирани структури от III в. Вероятно двете сгради са със стопанско предназначение, което предстои да се потвърди. Изследването на villa rustica ще предостави възможности за широки научни изводи от културно-исторически характер, а откритите находки могат да бъдат база за създаването на музей в гр. Червен бряг.

Преподаватели:

1. д-р Венета Ханджийска, доц., Катедра КИН

2. д-р Веселин Хаджиангелов, директор, ИМ-Самоков

3. д-р Нина Дебрюне, гл. ас., Катедра КИН

Докторанти:

  1. Даринка Апостолова, редовно обучение, ПН 3.5. Обществени комуникации и информационни науки, катедра КИНТ
  2. Аксиния Иванова, задочен докторант, ПН 3.5. Обществени комуникации и информационни науки, катедра КИНТ

Студенти и членове на експедицията:

  1. Стефани Чиликова, КИН, 1. курс
  2. Ивайло Топузов, КИН, 1. курс
  3. Цветозар Цеков, маг., ИАОКХЦ
  4. Йордана Николова, член на екипа
  5. Александър Павлов, член на екипа
  6. Радка Иванова, член на екипа
  7. Радостина Шиварова, член на екипа
  8. Димитър Шиваров, член на екипа
  9. Диана Стоянчова, докторант, член на екипа

2022

  • Р-л на проекта: доц. д-р Нина Дебрюне
  • Р-ли на терен: доц. д-р Венета Ханджийска и д-р Веселин Хаджиангелов
  • Период на теренната работа: 19.08. – 05.09.2022 г.
  • Финансиран по проект НИП-2022-02

През 2022 г. беше разкрита в цялост сграда (сграда №2), регистрирана през предходния сезон. Тя се състои от четири помещения, покрити с керемиден покрив, който беше открит парнал на място. Планът на сградата и откритите материали показват, че тя е имала стопанско предназначение и е функционирала през IV в.

Работата на терен през 2022 г. беше съсредоточена върху разкриването на новата Сграда 2 в сектор Вила Юг, която беше локализирана и частично разчистена през предходния археологически сезон. След разчистване на терена от растителност, беше отложена постоянна план-квадратна мрежа и работата продължи в рамките на 10 квадрата, в които попада Сграда 2. Бяха разкрити керемидени струпвания, които са част от покривната конструкция на сграда, изградена от валчести и ломени средно големи камъни – варовик и сиенит, със спойка от глина. Сградата е ориентирана запад-изток, в леко отклонение на юг. Тя се състои от поне три помещения. При разчистването беше открита основно строителна керамика и много малко битова. По наклона на първата, паднала на място, може да се предполага, че покривът е бил двускатен. От северната страна на сградата беше открит участък с настилка от тухли и яма, която вероятно е от изваден питос.
Установяването и проучването на сгради 1 и 2 и връзката им с откритата по-рано жилищна сграда от вилния комплекс при с. Сухаче са принос в обобщаващата характеристика и информация за същността на вилните имения в провинция Dacia Ripensis в епохата на Великото преселение на народите. Установяването на стратиграфията и хронологията във вилния комплекс, ще очертаят двата етапа от функционирането на вилата. Новите сгради явно са със стопанско предназначение, което тепърва ще се потвърждава по-категорично. Важно е да се открият данни, дали те са съществували в ранни период на вилната имение – през III в. пр. Хр.

Преподаватели:

1. д-р Венета Ханджийска, доц., Катедра КИН

2. д-р Нина Дебрюне, гл. ас., Катедра КИН

3. д-р Антоний Станимиров, ас., Катедра КИН

4. д-р Арсини Колев, ас., Катедра КИН

Докторанти:

  1. Даринка Апостолова, редовно обучение, ПН 3.5. Обществени комуникации и информационни науки, катедра КИНТ
  2. Аксиния Иванова, задочен докторант, ПН 3.5. Обществени комуникации и информационни науки, катедра КИНТ

Студенти и членове на експедицията:

  1. Благовест Петров, ИРТ
  2. Димитър Шиваров, НС
  3. Ивайло Иванов, КИН
  4. Радостина Шиварова, ИРТ
  5. Стефан Стоянов, ЕАОКХЦ
  6. Цветозар Цеков, ИАОКХЦ
  7. Ягода Христова, КИН
  8. Александър Павлов, член на експедицията
  9. Петя Димова д-р, член на експедицията

2021

  • Р-л на проекта: доц. д-р Нина Дебрюне
  • Р-л на терен: доц. д-р Венета Ханджийска
  • Период на теренната работа: 28.08. – 12.09.2021 г.
  • Финансиран по проект НИП-2021-06

През 2021 г., беше продължено проучването на сектор – „Вила-юг”. Южният зид на сградата беше проследен на разстояние повече от 15 м в източна посока. От двете страни на зида бяха разкрити настилки от чакъл и дребни керамични фрагменти. В северозападната част на сектора беше разкрито вкопано съоръжение, облицовано и покрито с керемиди – вероятно зимник. Материалите потвърждават функционирането на сградата в IV в. Допълнително в пространството между стопанската сграда и жилището бяха направени сондажи, които установиха наличието на още една сграда, вероятно също със стопански функции. 

През 2021 г., беше продължено проучването на сектор – „Вила-юг”. Секторът беше разширен с четири нови квадрата в източна посока, с цел да се разкрият на по-голяма площ останки от стопанска постройка с каменни основи и кирпичени стени. Южният зид на сградата беше проследен на разстояние повече от 15 м в източна посока. От двете страни на зида бяха разкрити настилки от чакъл и дребни керамични фрагменти. На този етап ситуацията не позволява да се установи със сигурност коя от настилките е била вътрешна и коя външна. В северозападната част на сектора, непосредствено до източния надлъжен зид, беше разкрито вкопано съоръжение, облицовано и покрито с керемиди, включително цели. Предполага се, че то е функционирало като зимник. Материалите потвърждават функционирането на сградата в рамките на IV в. Допълнително в пространството между стопанската сграда и жилището бяха направени сондажи, които установиха наличието на още една сграда, вероятно също със стопански функции. Нейното проучване предстои през следващия археологически сезон.

Преподаватели:

1. д-р Венета Ханджийска, доц., Катедра КИН

2. д-р Нина Дебрюне, гл. ас., Катедра КИН

Докторанти:

  1. Даринка Апостолова, редовно обучение, ПН 3.5. Обществени комуникации и информационни науки, катедра КИНТ
  2. Християн Марковски, редовно обучение, ПН 3.5. Обществени комуникации и информационни науки – Организация и управление на информационни процеси, катедра КИНТ
  3. Арсини Колев, редовно обучение, ПН 3.5. Обществени комуникации и информационни науки – Организация и управление на информационни процеси, катедра КИНТ
  4. Антоний Станимиров, редовно обучение, ПН 3.5. Обществени комуникации и информационни науки – организация и управление на информационни процеси, катедра КИНТ

Студенти и членове на експедицията:

  1. Радостина Шиварова, ИРТ, 3. курс
  2. Димитър Шиваров, ИС, 3. курс
  3. Благовест Петров, ИРТ, 3. курс
  4. Йоана Йорданова, КИН, 3. курс
  5. Александър Павлов, КИН, 4. курс
  6. Ивайло Иванов, КИН, 2. курс
  7. Цветозар Цеков, маг., ИАОКХ
  8. Петя Кирилова Димова д-р

2020

  • Р-л на проекта: доц. д-р Нина Дебрюне
  • Р-л на терен: доц. д-р Венета Ханджийска
  • Период на теренната работа: 22.08. – 07.09.2020 г.
  • Финансиран по проект НИП-2020-08

През 2020 г. се проведе задълбочената обработка на огромен по обем археологически материал, събран от предходните години. Данните показват синхронно съществуване на керамичния център и мавзолея, които заедно с регистрираните през 2014 г. подобекти, могат да се обособят в отделна зона, обхващаща южната и източната част на долината. В нея е било концентрирано обитаването в края на II – III в. През по-късния период – втората половина на III и IV в. животът във вилното имение е съсредоточен в северната част, където са проучени жилищни и стопански сгради от това време.

Паралелно бяха издирени и дигитализирани църковните книги на храма на селото “Св. арх. Михаил” за периода 1881 – 1935. Бяха обходени и заснети оцелелите къщи от края на XIX и началото на ХХ в., голяма част от които са надградени по-късно. Беше направено и генеалогично проучване на българския богослов проф. Димитър Пенов. 

През 2020 г. се проведе седмият поред археологически сезон, свързан с проучване на територията на вилното имение от римската епоха в м. Селището при с. Сухаче. След регистрирането на археологически структури, чрез теренно издирване през 2014 г., разкриването на комплекс за производство на керамика (2015 – 2016 г.), проучването на останките от монументален мавзолей (2017-2018 г.) и стопанска постройка (2019 г.) е събран огромен по обем археологически материал. Именно задълбочената обработка на последния беше основен акцент на работата през 2020 г. Първоначално масовият керамичен материал беше подреден по комплекси и контексти и сортиран в зависимост от принадлежността му към различни керамични групи и категории. Направено беше статистическо описание, след което се отделиха характерни фрагменти, представящи отделните форми и типове, както и вариантите на украса. В резултат от този първи етап от обработката на масовия материал категорично се потвърдиха някой наблюдения, отнасящи се до хронологията на отделните структури на територията на вилния комплекс. Според данните от керамиката, синхронно са съществували керамичният център и мавзолея, които заедно с регистрираните през 2014 г. подобекти, могат да се обособят в отделна зона, обхващаща южната и източната част на долината. В нея е било концентрирано обитаването в края на II – III в. През по-късния период – втората половина на III и IV в. животът във вилното имение е съсредоточен в северната част, където са проучени жилищни и стопански сгради от това време.

Вторият етап от обработката на масовия материал включваше графичното заснемане на характерните фрагменти. Бяха нарисувани и графично възстановени повече от 300 керамични съда, които представят почти целия наличен репертоар от форми и украса, произвеждан и използван по време на съществуването на вилното имение. Тази графична документация ще залегне като основна част от бъдеща научна публикация на обекта.

През 2020 г. в рамките на два дни беше извършен и теренен оглед на територията на обекта. Не бяха установени нови разрушения, свързани с иманярски набези. В източната периферия на долината, бяха обследвани нерегистрирани на този етап структури, разположени в участък с гъста растителност, чиито характер предстои да се проучва.

Резултатите от обработката на досега откритите материали насочват и към очертаване на бъдещите проучвания. В случая като акцент се явява продължаване на проучването на керамичния център с цел да се установи, дали той продължава да функционира и през втория етап от съществуването на имението, както и разкриването на по-голяма площ на стопанската сграда, разположена южно от жилището.

Тази година бяха направени допълнителни изследвания на терен, свързани с историята на селото и биографията на роденият там богослов проф. Димитър Пенов. Бяха проучени наличните архивни единици в ДА-Плевен и научна и краеведска литература и бяха проведени неструктурирани/свободни интервюта с местни жители. Резултати са публикувани в студия и статия в научен сборник.

Преподаватели:

1. д-р Венета Ханджийска, доц., Катедра КИН

2. д-р Нина Дебрюне, гл. ас., Катедра КИН

Докторанти:

  1. Росица Манова, редовно обучение, ПН 3.5. Обществени комуникации и информационни науки – Наукознание, катедра КИНТ
  2. Арсини Колев, редовно обучение, ПН 3.5. Обществени комуникации и информационни науки – Организация и управление на информационни процеси, катедра КИНТ
  3. Антоний Станимиров, редовно обучение, ПН 3.5. Обществени комуникации и информационни науки – организация и управление на информационни процеси, катедра КИНТ

Студенти:

  1. Йоанна Йорданова, КИН, 1. курс
  2. Виктория Тодорова, КИН, 1, курс
  3. Владислав Александров, КИН, 1. курс
  4. Йоана Стоянова, КИН, 1. курс
  5. Цветелина Арнаудова
  6. Аксиния Иванова

2019

  • Р-л на проекта: гл. ас. д-р Нина Дебрюне
  • Р-л на терен: доц. д-р Венета Ханджийска
  • Период на теренната работа: 23.08. – 08.09.2019 г.
  • Финансиран по проект НИП-2019-13

През 2019 г. се работи в два сектора – „Пещи“ и Вила-юг (нов сектор). В първия бяха регистрирани останки от поне две нови пещи. Беше направено геофизично проучване, което установи наличието на аномалии – останки от деструкции от постройки, пещи и ями. Във втория сектор бяха разкрити останки от сграда със стопански функции, която не е разкрита на цялата площ. Тя е с основи от ломени камъни и във височина е била с кирпичени стени, покрита с керемиди. Проучените две помещения са отворени на северозапад и пред тях са изградени площадки, настлани с камъни. Откритите материали – керамика и монети и фибули, датират използването на сградата през 4 в. и потвърждава, че тя е функционирала едновременно с последния етап на вилното стопанство. Монетните находки свидетелстват, че стопанската сграда спира да бъде използвана заедно с жилището (началото на 70-те години на 4 в., по време на втората готска война). Сградата вероятно се развива в югоизточна посока.

През 2019 г. се работи в два сектора. В сектор „Пещи“ с машина беше отнет повърхностният пласт от орницата и бяха регистрирани останки от поне две нови пещи. Беше направено геофизично проучване, което установи наличието на аномалии – останки от деструкции от постройки, пещи и ями. В идните сезони регистрираните останки следва да бъдат проучени, евентуално да се потвърди хипотезата за наличието на значим регионален производствен център на територията на имението и неговото съществуване и през целия период на вилното стопанство.
Започна работа в нов сектор „Вила-юг“, разположен в необработваем участък южно от жилището. В рамките на два работни квадрата (50 кв. м), непосредствено под орницата, бяха разкрити останки от сграда със стопански функции, която не е разкрита на цялата площ. Тя е с основи от ломени камъни и във височина е била с кирпичени стени, покрита с керемиди. Проучените две помещения са отворени на северозапад и пред тях са изградени площадки, настлани с камъни. Откритите материали – керамика и монети и фибули, датират използването на сградата през 4 в. и потвърждава, че тя е функционирала едновременно с последния етап на вилното стопанство. Монетните находки свидетелстват, че стопанската сграда спира да бъде използвана заедно с жилището (началото на 70-те години на 4 в., по време на втората готска война). Сградата вероятно се развива в югоизточна посока, където е необходима да бъдат отворени нови квадрати, за да бъде проучена в цялост.

Преподаватели:

1. д-р Венета Ханджийска, доц., Катедра КИН

2. д-р Нина Дебрюне, гл. ас., Катедра КИН

3. проф. д.ик.н. Димитър Христов Иванов, УниБИТ, Директор на ИИРЛИС

4. ас. Соня Любомирова Спасова, преподавател, Катедра КИНТ

5. ас. Надежда Томова, преподавател в Катедра КИНТ

Докторанти:

  1. Росица Манова, редовно обучение, ПН 3.5. Обществени комуникации и информационни науки – Наукознание, катедра КИНТ
  2. Християн Марковски, редовно обучение, ПН 3.5. Обществени комуникации и информационни науки – Организация и управление на информационни процеси, катедра КИНТ
  3. Арсини Колев, редовно обучение, ПН 3.5. Обществени комуникации и информационни науки – Организация и управление на информационни процеси, катедра КИНТ
  4. Антоний Станимиров, редовно обучение, ПН 3.5. Обществени комуникации и информационни науки – организация и управление на информационни процеси, катедра КИНТ

Студенти:

  1. Виктория Крумова, 4. курс, ИФКИН
  2. Ангел Драгиев, 3. курс, ИФКИН
  3. Ангел Георгиев, 2. курс; ИРТ
  4. Ягода Христова, 1 курс; КИН
  5. Васил Кирилов, маг., ДДЛП
  6. Аксиния Иванова, маг., ИНКИ

2018

  • Р-л на проекта: гл. ас. д-р Нина Дебрюне
  • Р-л на терен: гл. ас. д-р Венета Ханджийска
  • Период на теренната работа: 25.08. – 09.09.2018 г.
  • Финансиран по проект НИП-2018-01

През 2018 г. продължи работата в сектор „Изток”. Бяха разкрити останките от субструкцията на южния ъгъл на сградата и се установи, че източният й ъгъл е разрушен изцяло в следствие на иманярска намеса. Формата и размерите на сградата, както и масивният й каменен градеж със спойка от хоросан, предполагат че разкритата сграда е мавзолей. Липсата на гробно съоръжения в случая може да се обясни със силното разрушение.  Откритите материали датират изграждането на мавзолея в първата половина на III в., време синхронно на използването на проучените през 2015-2017 г. пещи за керамика.

Археологическото проучване в местността Селището през 2018 г. се проведе отново в рамките на сектор „Изток”, където през 2017 г. бяха разкрити останките от масивна каменна сграда. Работи се в южна посока от разкритата част от сградата, като целта беше да се установят нейните размери и евентуално функция. След отнемане с машина на иманярски насип с височина от околния терен около два метра, беше заложен сондаж с квадратна форма и размери 2.50 х2.50 м. След навлизане в дълбочина, в централната част на сондажа, бяха разкрити останките от субструкцията на южния ъгъл на сградата. След допълнително разчистване, се установи, че източният й ъгъл е разрушен изцяло в следствие на иманярска намеса. Сградата е била с квадратна форма и външни размерите 6.00х6.00 м. Състояла се е от едно помещение, чието вътрешното пространство е било 4.00х4.00м. Формата и размерите на сградата, както и масивният й каменен градеж със спойка от хоросан, предполагат че разкритата сграда е мавзолей. Тя има близък аналог в разкритите при Вила №1 при Монтана мавзолеи. Липсата на гробно съоръжения в случая може да се обясни със силното разрушение. Индикация за наличието на такова са няколкото големи квадри, открити в централната част на сградата/помещението, в рамките на дълбок иманярски изкоп, който изцяло е унищожил вътрешното пространство. Откритите материали датират изграждането на мавзолея в първата половина на III в., време синхронно на използването на проучените през 2015-2017 г. пещи за керамика.

Преподаватели:

1. д-р Венета Ханджийска, гл. ас. Катедра КИН

2. д-р Нина Дебрюне, гл. ас. Катедра КИН

Докторанти:

  1. Росица Манова, редовен докторант, ПН 3.5. Обществени комуникации и информационни науки – Наукознание, катедра КИНТ
  2. Петя Димова, редовен докторант, ПН 3.5. Обществени комуникации и информационни науки – Културно наследство, ИНИООУЗКИН

Студенти:

  1. Георги Чешмеджиев, 4. курс; ИФКИН
  2. Анна Таинова, 4. курс, ИФКИН 
  3. Ангел Драгиев, 2. курс, ИФКИН
  4. Владислав Бетовски; 2. курс, ИФКИН
  5. Християн Марковски, магистър, НСДЛ
  6. Виктория Крумова, 3. курс, ИФКИН 
  7. Цветанка Йорданова, 1. курс, КИН
  8. Жоро Цанов, 1. курс, КИН
  9. Сергей Симеонов Флоров, 1. курс; КИН

2017

  • Р-л на проекта: гл. ас. д-р Венета Ханджийска
  • Р-л на терен: гл. ас. д-р Венета Ханджийска
  • Период на теренната работа: 26.08. – 17.09.2017 г.
  • Финансиран по проект НИП-2017-07

През 2017 г. започна работа в Сектор Изток”, обект на стари иманярски набези. Бяха разкрити останките от монументална сграда, чиито реални размери и функции остават неясни. Откритите в нейният контекст монети – провинциална бронзова монета на имп. Комод (177–192), денарий имп. Септимий Север, датиран 196-197 г., денарий на имп. Каракала, датиран 198–199 г., както и керамичният матирал, насочват към датировка в първата половина на III в. Това откритие промени дотогава изказваните хипотези за липса на монументални сгради на територията на римската вила в м. Селището. Интересно е и това, че става въпрос за структури от първата половина на III в., т. е. предхождащи предполагаемото основаване на вилното имение.

През 2017 г. неожънатата реколта от царевица възпрепятства планираното допълнително геофизично проучване с магнитометър (с цел прецизиране на резултатите), което да установи наличието на други пещи за керамично производство и евентуални структури свързани с тях. Поради това се наложи да бъде избран друг участък за разкопки. След обстойно обхождане на източна периферия на м. Селището се установи наличието на многобройни изкопи и насипи, получени в следствие на иманярска намеса със земекопна техника и то в продължение на години. В един от изкопите личаха останките от зид от големи ломени камъни с хоросанова спойка. Именно тук беше направено археологическо проучване, което имаше за цел разкриване на засегнатата структура и определяне на нейната хронология. Участъкът получи работно наименование „Сектор Изток”, а пространството с разкрития зид – „Сондаж 1”. Установи се, че реалните размери на изкопа са доста големи, като той е бил запълнен с насип от разрушените археологически структури. След разчистването бяха разкрити останките от северната част на помещение/сграда, изградена от ломени камъни и хоросан. Впечатляващата дебелина на зидовете (0, 95 – 1,00 м) и дълбокото им вкопаване (1,00 м) показват, че става въпрос за монументална сграда, чиито реални размери и функции остават неясни. Откритите в нейният контекст монети – провинциална бронзова монета на имп. Комод (177–192), денарий имп. Септимий Север, датиран 196-197 г., денарий на имп. Каракала, датиран 198–199 г., както и керамичният матирал, насочват към датировка в първата половина на III в. Това откритие промени дотогава изказваните хипотези за липса на монументални сгради на територията на римската вила в м. Селището. Интересно е и това, че става въпрос за структури от първата половина на III в., т. е. предхождащи предполагаемото основаване на вилното имение. Продължаването на проучванията в сектора през 2018 г. ще даде възможност за установяване на функцията на сградата и прецизиране на нейната датировка, като ще допринесе и за изясняване на цялостната хронология на археологическия обект.

Преподаватели:

1. д-р Венета Ханджийска, гл. ас. Катедра КИН

2. проф. д.ик.н. Димитър Иванов, ИИРЛИС
3. д-р Нина Дебрюне, гл. ас. Катедра КИН

Докторанти:

  1. Росица  Николова, докторант катедра КИН

Студенти:

  1. Цветелина Арнаудова
  2. Анна Таинова
  3. Георги Чешмеджиев
  4. Емил Стоилов
  5. Максим Добрев
  6. Диана Заркова
  7. Петър Стъргелов
  8. Дилян Заков

2016

  • Р-л на проекта: гл. ас. д-р Венета Ханджийска
  • Р-л на терен: гл. ас. д-р Венета Ханджийска
  • Период на теренната работа: 28.08. – 17.09.2016 г.
  • Финансиран по проект НИП-2016-06

В контекста на пещите беше открито голямо количество керамичен брак. Преобладава битовата керамика с червенолаково покритие, включително и по-рядко срещани форми, каквито са подносите. Последните, които са изработвани на място, се открояват с богатата си врязана украса, представяща стилизирани растителни орнаменти и антропоморфни изображения. Интересно откритие представлява и фрагмент от голям съд-хранилище с апликирано релефна изображение на Херакъл, убиващ Хидрата. То е поредното доказателство за съществуването в непосредствена близост до римската вила на светилище посветено на божеството, което все още не е локализирано. 

През 2016 г. беше направено и геофизично сканиране в сектор ”Пещи”, на площ от 7.5 дка. Анализът на данните показа концентрация на археологически структури в два участъка.

Основна цел на научноизследователската работа екипа през тази година беше проучването на работната площадка пред откритите през изминалия сезон две пещи за изпичане на керамика и евентуалното регистриране на други подобни съоръжения. Беше разкрито пространство от около 10 кв.м., непосредствено северно от префурниумите на пещите, което се отличаваше с високата концентрация на фрагментирана керамика. След внимателно и детайлно проучване беше установено, че двете пещи са били обслужвани от обща предпещна яма. Тя е с неправилна, близка до окръжност форма и с диаметър около 3.00 м форма. Дълбочината й в централната част е около 0.40 м. След изоставянето на съоръженията ямата е била запълнена с голямо количество фрагментирани керамични съдове.
Откритият многоброен керамичен материал беше почистен, сортиран и статистически обработен. Основната част от него включва трапезна червенолакова керамика – паници, кани, кратеровидви съдове, подноси и гърнета и по-малко кухненска. Бяха подбрани множество почти цели съдове и цели профили от такива, които дават възможност за цялостна реконструкция и имат експозиционна стойност. Сред тях впечатлява голямото количество на разнообразни по форма подноси, украсени с врязани стилизирани растителни и антропоморфни изображения, непознати до този момент в литературата. Една от дръжките на поднос е изработена в калъп, като изображението е от често срещаните „Дионисови сцени” – маска на Силен и две пантери, което има аналогии в големия керамичен център при Павликени. Други съдове също са изработени в калъп, което демонстрира сравнително висока ниво на специализация на местното производството.
Една от най-впечатляващите находки през този сезон е част от стена с устие от долиум с червенолаково покритие, върху която е апликирано релефно изображение на Херакъл, убиващ Хидрата. Това е втората находка от обекта, наред с оброчна плочка на Херакъл в борба с Немейския лъв, която свидетелства за този култ и поредното доказателство за присъствие на ветерани от римската войска в района.
През този археологически сезон, с цел оптимизиране на бъдещите изследвания, беше направено и геофизично проучване на сектора с пещите. Такова се прави за първи път в м. Селището. Това скъпо начинание беше осъществено с допълнителната финансовата помощ от страна на фондация Арете-Фол и от УниБИТ. Проучването направиха Кирил Велковски от Центърът за подводна археология и д-р Християн Цанков от МГУ. Данните все още са в процес на обработка. На този етап може да се каже, че са регистрирани множество аномалии под повърхността, което представляват деструкции от сгради и вероятно още пещи за керамика.
В резултат на изпълнението на проекта се повиши способността и организационната готовност на УниБИТ за провеждане на изцяло собствени археологически проучвания, което е в съответствие с дългосрочните планове за развитие на академичния състав и се явява преимущество по отношение на научния и изследователския капацитет на Университета. Подобри се технологията за организиране и провеждане на теренна работа.

Преподаватели:

1. д-р Венета Ханджийска, гл. ас. Катедра КИН

2. проф. д.ик.н. Димитър Иванов, ИИРЛИС
3. д-р Нина Дебрюне, гл. ас. Катедра КИН

Докторанти:

  1. ас. Соня Спасова – редовен докторант по направление 3.5 Организация и управление извън сферата на материалното производство (Културно-историческо наследство), Катедра КИН, УниБИТ
  2. Петя Кирилова – редовен докторант по направление 3.5 Организация и управление извън сферата на материалното производство (Културно-историческо наследство в съвременна информационна среда), ИНИООУЗКИН

Студенти:

  1. Василка Караиванова, НСКИН, 2. курс
  2. Георги Стоянов, НС, 2. курс
  3. Анна Таинова, ИФКИН, 2. курс
  4. Георги Чешмеджиев, ИФКИН, 2. курс
  5. Калоян Коцев, ИФКИН, 3. курс
  6. Емил Стоилов ИФКИН, 2. курс
  7. Максим Добрев ИФКИН, 2. курс

2015

  • Р-л на проекта: проф. д.ик.н. Димитър Иванов
  • Р-л на терен: гл. ас. д-р Венета Ханджийска
  • Период на теренната работа: 31.08. – 20.09.2015 г.
  • Финансиран по проект НИП-2015-03

Научноизследователската работа на терен разкри две пещи за керамика. От съоръженията са запазени само долните части на горивните камери, а при едната и горивният канал (префурниум). От разрушените им скари се откриват само фрагменти. Северно от пещите се разкриха и очертанията на предпещната яма (работната площадка), която вероятно е била обща и за двете. Една от пещите е едва втората от типа си пещ, намерена в региона. Находките включват и костен уред за украса на керамика.

Предвиденият за проучване през 2015 г. терен попадаше в рамките на Обект В2, локализиран при археологическото издирване през 2014 г. и определен като участък за производство на керамика, поради наличието на бракувани съдове и части от пещи по повърхността. Той е разположен на открита тераса с наклон на север, на около 200 м югоизточно от разкритата през 2005 г. жилищна сграда.

Преди началото на разкопките, теренът е бил разоран и брануван, което даде възможност за по-точно локализиране на евентуални структури под повърхността. Проучваният сектор получи работно наименование „Пещи“ и в него беше отложена координатна план-квадратна мрежа, ориентирана спрямо световните посоки.
Поради ограничените възможности на екипа, първоначално бяха отворени само два работни квадрата (-1/0 и 0/0), в които, след изчерпване на орницата, на дълбочина около 40 см от повърхността, се достигна до археологически структури. Тъй като част от тях продължаваха в южно посока, след малко разширение общата отворена площ стана около 50 кв.м.
Достигнатите археологически структури представляваха оградено от камъни отухлено ниво с правоъгълна форма (кв. 0/0) и струпване от горели глини, части от тухли и бракувани керамични съдове (кв. -1/0). След тяхното документиране и разчистване в дълбочина се разкриха останките от две пещи за керамика. От съоръженията са запазени само долните части на горивните камери, а при едната и горивният канал (префурниум). От разрушените им скари се откриват само фрагменти, които на са на място. Северно от пещите се разкриха и очертанията на предпещната яма (работната площадка), която вероятно е била обща и за двете.
От запазените на терена останки е видно, че двете пещи са сходни по форма и размери. Пещ №1 е по-добре запазена. Горивната камера е с почти кръгла, леко издължена форма и размери 1,60 Х 1,40 м. Тя е вкопана в глинестата основа на дълбочина около най-малко 0,20 м, като са оформени и две подпорни стълбчета, които допълнително са подсилени в горната си част с големи фрагменти от тухли. От северната й страна е разположен горивният канал, който е изграден от големи ломени камъни и е с широчина около 0,90 м
Пещ №2 е разположена на около 1,00 м западно от пещ №1. Нейната горивна камера е с по правилна кръгла форма и малко по-малки размери – диаметър 1,50 м. Тя също е вкопана в глинестата основа, като в този случай единственото, разположено в центъра, подпорна стълбче представлява, обмазан с дебел слой глина (6-7 см) камък. Отворът на горивната камера от северната страна е облицован с два големи ломени камъка с издължена форма, които преминават към канала, който в този случай не е запазен.
Данни за изпичаната в пещите продукция дават многобройните керамични фрагменти, откривани сред останките им и в общата предпещна яма. Голяма част от тях са бракувани. Особено многобройни са последните в пространството на пещ №2, която може би е изоставена след неуспешен производствен процес или е използвана като депо за брак, след изчерпване на възможностите й. Сред керамиката преобладават трапезните съдове, изработени от бежова или бежово-розова глина и покрити с червен или червено-кафяв лак. От формите най-разпространени са паниците и купите, следвани от каните и кратеровидните съдове. По-слабо са представени чашите, а подносите са единични примери. Откриват се и глинени пирамидални тежести за тъкачен стан, които също биха могли да са изпичани на място.
Находка, свързана с предхождащ изпичането производствен етап, е костеният инструмент, вероятно използван за изработване на врязаната украса на част от съдовете. Като такива са служили и различни по-размер глинени печати, с които са нанасяни разнообразни щамповани мотиви. Именно, благодарение на характеристиките на украсата и особеностите на формите на керамичните съдове, може да се определи и по-конкретно времето на използване на разкритите пещи – втората половина на III в. Те принадлежат към най-разпространения тип пещи през този период в тракийските провинции на Римската империя – тези с кръгъл план на долната камера, като пещ №1 увеличава броя на по-рядко срещания вариант с два подпорни стълба.
Синхронното съществуване на производствения участък и на жилището, проучено през 2005 и 2012 г. допълнително подчертава интерпретацията на обекта в местността Селището като вилно имение от типа „вила рустика“. От друга страна, прекъсването на живота в стопанството едва през 70-те години на IV в., предполага наличието на още пещи за изпичане на керамика. Тяхното разкриване и установяването на обема на керамично производство във вилата би могло да покаже, дали то е задоволявало само собствените й нужди или е било насочено и към пазара.

Преподаватели:

1. д-р Венета Ханджийска, гл. ас. Катедра КИН
2. д-р Нина Дебрюне, гл. ас. Катедра КИН

Докторанти:

  1. ас. Соня Спасова – редовен докторант по направление 3.5 Организация и управление извън сферата на материалното производство (Културно-историческо наследство), Катедра КИН, УниБИТ
  2. Петя Кирилова – редовен докторант по направление 3.5 Организация и управление извън сферата на материалното производство (Културно-историческо наследство в съвременна информационна среда), ИНИООУЗКИН

Студенти:

  1. Боряна Иванова, ИФКИН, 2. курс
  2. Велислава Момчилова, ПК, 3. курс
  3. Виден Лозенов, ИФКИН, 1. курс
  4. Виктория Георгиева, ИФКИН, 3. курс
  5. Ива Енчева, ИФКИН, 2. курс
  6. Иванита Тошева, ПК, 3. курс
  7. Калоян Коцев, ИФКИН, 2. курс
  8. Мария Шамси Пур, ИФКИН, 2. курс
  9. Мирослав Анков, ИФКИН 3. курс
  10. Натали Стоянова, ИФКИН, 3. курс
  11. Петър Стъргелов, ИФКИН, 3 курс, зад.
  12. Християн Марковски, ИФКИН, 2. курс
  13. Цветелина Арнаудова, ИФКИН, 1. курс

2014

  • Р-л на проекта: проф. д.ик.н. Димитър Иванов
  • Р-л на терен: гл. ас. д-р Венета Ханджийска
  • Период на теренната работа: 20.09. – 05.10.2014 г.
  • Финансиран по проект НИП-2014-15

Приоритетна област на теренните изследвания през 2014 г. беше материалното културно наследство. Тематиката на научните изследвания бе насочена към: идентификация на недвижими културни ценности (чрез теренни археологически обходи) и нематериалното наследство; документиране на актуалното състояние на изследваните обекти и набелязване на проблематика за бъдещи изследвания.

Бяха извършени обхождания в местността Селището с цел регистрирането на неизвестни археологически структури и точното локализиране на откритите при предходните кампании. Екипът установи наличието на останки от няколко, вероятно стопански, постройки, източно и югоизточно от жилището на земевладелеца. В източния край на изследвания терен се регистрира участък с висока концентрация на керамични фрагменти, ломени камъни и керемиди – вероятно деструкциите на жилищна постройка. Сред тях се откри глава от теракотена статуетка, изобразяваща младо момиче.
В южния край на терена се предполага съществуването на пещи за битова и строителна керамика, които не са регистрирани през предходните изследователски сезони. Сред многобройните фрагменти от съдове и керемиди се открива и бракуван материал – деформиран по време на изпичането и негоден за употреба. Проучването на този сектор на по-голяма площ и дълбочина и изследването на керамичния материал, биха дали ценна информация за стопанската дейност извършвана на територията на вилното имение. Този сектор представлява научен интерес за бъдещи кампании.
Северозападно от местността Селището се намира възвишението Альова могила. Високата растителност по време на теренната експедиция не даде възможност за по-прецизно изследване и евентуалното регистриране на археологически структури. Въпреки това, изявеността на възвишението спрямо околния терен, скалният венец в южната част на върха и данните за наличие на извори в подножието му, предполагат съществуването на това място на светилище.
По време на теренната работа, освен точното локализиране и документиране на разкритите на терена ситуации, от повърхността бяха събрани множество керамични фрагменти. Те бяха почистени, статистически обработени и графично документирани от всички участници в екипа. Прави впечатление, че сред керамичния материал преобладават трапезните съдове – паници, купи, блюда, чаши, кани и т. н., докато кухненските гърнета са по-слабо застъпени. Хронологическите рамки, към които може да бъде отнесен материалът, са най-общо ІІІ – ІV в. Бъдещо по-подробно изследване би могло да прецизира датировката, както и да даде повече данни за функцията на различните археологически структури, към които принадлежат керамичните фрагменти.

Преподаватели:

1. д-р Венета Ханджийска, гл. ас. Катедра КИН
2. д-р Нина Дебрюне, гл. ас. Катедра КИН

Докторанти:

  1. Соня Спасова – задочен докторант по направление 3.5 Организация и управление извън сферата на материалното проезводство (Културно-историческо наследство), Катедра КИН, УниБИТ

Студенти:

  1. Александър Велчев, ИФКИН, ф. № 425-кр
  2. Виктория Андреева, ИФКИН, ф.№ 402-кр
  3. Виктория Георгиева, ИФКИН, ф.№ 411-кр
  4. Деница Илиева, ИРТ, ф.№ 52- ирр
  5. Ивона Вълкова, ИФКИН , ф.№ 406-кр;
  6. Йоана Василева, ИФКИН, ф.№ 370-кр;
  7. Росен Кирячко, ИФКИН, ф.№ 360-кр
  8. Християн Марковски, ИФКИН 1к., ф 
error: Content is protected !!