Ежегодната коледна лектория цели да запознае студентите в УниБИТ, както и по-широка аудитория, със специализирани академични исторически и културологични теми, които поради своята нишова специфика остават извън учебната програма и средствата за масово осведомяване. По този начин, от една страна, се обогатява и задълбочава учебното съдържание в специалностите „Културно-историческо наследство“, „Информационни ресурси на туризма“, „Архивистика и документалистика“, „Национална сигурност и културно-историческо наследство“, като се привличат външни лектори от утвърдени научни и образователни институции в страната. От друга страна, лекторията цели да затвърди и развие репутацията на УниБИТ като значим национален център на знание и привлекателна дестинация на образователния пазар в България.
Лекторията се организира от проф. дин Валерия Фол и се провежда в пет поредни седмици преди Коледа. Всяка серия се състои от пет лекции, обединени в обща тема. През 2020 г. в условията на пандемия, надсловът бе „Виртуалното vs реалното“, през 2021 – „Образи и гледки в изкуството по българските земи“, през 2022 – „Женските персонажи от българските земи“, а от 2023 – „Непознатата история“. Записите от лекциите се обработват и публикуват в YouTube канала на института. Необработените записи са достъпни през линковете по-долу.
Очаквайте скоро
- Доц. д-р Георги Димов: „Климатичните промени през Средновековието“
- Проф. дн Емануел Мутафов: „Логосът в митрополитския храм „Св. Стефан“ в Несебър“
- Доц. д-р Тодор Чобанов: „Произходът на прабългарите по данни на археологията и палеогеномиката“
- Гл. ас. д-р Александра Миланова, ИБЦТ-БАН: „Европа и градската музикална култура на Балканите в кр. на ХIX и първата половина на ХХ век“
- Докт. Ели Филипова, ИБЦТ-БАН: „Хранителният режим и климатичните промени в Югоизточна Европа през Античността“
- Гл. ас. д-р Калин Йорданов, ИБЦТ-БАН: „Проституцията в Латинския Ориент в епохата на кръстоносните походи XI – XIII век“
- Гл. ас. д-р Ружа Попова, ИБЦТ-БАН: „Царици на Тракия и Боспора. Власт и влияние в Римската империя”
- Проф. дин Орлин Събев, ИБЦТ-БАН: „Проституцията в Османската империя – норма и практика“
- Проф. дин Пламен Павлов, ВТУ:„Българки владетелки на други средновековни държави“
- Проф. д-р Жоржета Назърска, УниБИТ: „Жените във Веригата и Всемирното Бяло братство: духовни мрежи през първата половина на ХХ век“
- Проф. д.изк. Ваня Лозанова: „Зевксипос – Септимий Север, Константин I и Хелиос“
- Акад. Васил Николов: „Солодобивен и градски център Солницата – Провадия“
- Проф. дин Лиляна Симеонова: „Шрихи към историята на шпионажа в античността и средните векове : начини и средства за предаването на тайни съобщения“
- Проф. дин Орлин Събев: „Образи на смъртта: визуални интерпретации на епидемиите в българската стенопис през XIX век“
- Проф. дизк. Ружа Маринска: „Българските импресионисти“
- Гл. ас. д-р Атанасова (ИБЦТ-БАН): „Египетските култове в Древна Тракия“
- Доц. дин Юра Константинова (ИБЦТ-БАН): „Създаване и укрепване на българската общност в османския Солун“
- Гл. ас. д-р Иглика Мишкова (ИЕФЕМ-БАН): „Предизвикателства при изследването, интерпретирането и представянето на маскарадите“
- Доц. д-р Емил Бузов (НБУ): „Образованието в Древен Египет“
Анотация: Хранителният режим на античните общества е винаги в тясна връзка с географските особености на териториите, които обитават. Култивирането на определени растителни видове, стратегиите за отглеждане на животните, техниките за съхранение на суровините – всяко колебание в климата оказва пряко влияние върху посоката на тяхното развитие. В началото на I хил. пр. Хр. Балканите преминават през климатичен минимум, към който населението е принудено да се адаптира, приспособявайки едновременно с това и своята диета. Редица топлолюбиви растения се изтеглят на юг, някои животински видове за дълъг период, а други завинаги, изчезват от картата на Югоизточна Европа. Но както ще се окаже антропогенната дейност също носи вина за някои от тези процеси, включително и за оформянето на микроклимати.
Ели Филипова е докторант към Института за балканистика с Център по тракология към Българска академия на науките. Темата на дисертацията ѝ е „Диетата в Древна Тракия (I хил. пр. Хр.)“. От март 2020 г. до декември 2021 г. е млад учен на ИБЦТ–БАН по Национална програма „Млади учени и постдокторанти“ на МОН. От април 2022 г. е част от екипа за изпълнение на проект „Изграждане и развитие на Център за върхови постижения „Наследство БГ“, Дейност Б – „Непознатите Балкани‘‘.
Запис на лекцията
Анотация: Лекцията ще проследи развитието на музикалното изкуство през един динамичен период на значими промени и обрати за балканските държави във всички сфери на обществения живот. Една от нейните основни задачи е да направи обективна оценка на приносите на чуждестранните композитори, изпълнители и преподаватели за обособяване на специализирано музикално образование, за възникване и разпространение на оперното изкуство, за създаване на филхармонични дружества, симфонични и военни оркестри. По време на лекцията ще бъде разгледано развитието на модерната градска музикална култура на четири балкански държави: Република/Кралство Гърция; Дунавските княжества/Кралство Румъния; Княжество/Кралство Сърбия, впоследствие Кралство на сърби, хървати и словенци, след това Кралство Югославия; Княжество България и Източна Румелия, по-късно Царство България.
Александра Миланова е главен асистент и научен координатор в Института за балканистика с Център по тракология при Българската академия на науките. Има бакалавърска степен по югоизточноевропейски изследвания, магистърска степен по международни отношения и докторска степен по история от Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Специализирала е в Солунския университет „Аристотел“, в Женевския университет, в Йейлския университет и в Сорбон Нувел – Париж 3. Носител е на няколко награди за млади учени, присъдени от Българската академия на науките и Министерството на образованието и науката на Р България. Научните ѝ интереси са свързани с новата и съвременната история на Балканите, международните отношения през XIX – XX век, градската култура и културното наследство, културната дипломация.
Запис на лекцията
Анотация: Лекцията представя въпроса за произхода на прабългарите, създали Дунавска България, в светлината на най-новите археологически и геномни данни. Тя отразява и съдържанието на монографията на доц. Чобанов по въпроса, както и най-нови непубликувани наблюдения.
Запис на лекцията
Анотация: Проф. Мутафов описва как функционира Логосът (Словото Божие) през XVI – XIX в. и конкретно в Новата митрополия на Несебър, представя своя наратив за него, за да се превърне в един друг по-достъпен, но по възможност автентичен, разказ за миналото на този храм, който да привлича още повече просветени посетители и все по-сериозни изследователи. Тази презентация ще ни напомни и за едно величаво минало на късносредновековния Несебър, когато градът чрез неговите образовани жители е бил нещо много повече от летовище и център на търговия. Надяваме се, че лекция ще предизвика по-широк интерес към миналото на българското Черноморие от османския период.
Проф. д.н. Емануел Мутафов е византолог и грецист. Завършил е археология и история на изкуството в Атинския университет, работил е върху свои проекти в Принстън, Берлин, Истанбул и Йерусалим, член е на комисията по византийска епиграфика към Международната асоциация на византолозите. Автор е на над 150 научни публикации, преподава късноантично и византийско изкуство в СУ „Св. Климент Охридски“, а през периода 2014-2022 г. е директор на Института за изследване на изкуствата при БАН. период“.
Запис на лекцията
Анотация: Земята винаги преживявала мащабни и значителни климатични промени. По време на Римската империя температурните условия били изключително благоприятни, стопанството се развило, а населението значително нараснало. Въпреки това, в прехода между късната античност и ранното средновековие климатът плавно се изменил, а благоденствието от предходните векове изчезнало. Разбира се, това бил дълъг и продължителен период, който започнал през V-VI в. и довел до множество катаклизми, пандемии и изменения на околната среда.
Едва с настъпването на десетото столетие отново ставаме свидетели на затоплянето и подобряването на климата. Явлението дълго време бе отричано в науката, а днес е познато като „средновековен климатичен оптимум“. Тези промени белязали началото на същинското средновековие и в резултат демографската крива на населението нараснала прогресивно. Икономиката, „раждането“ на градовете и университетите били част от този пъзел.
За съжаление, едва изминали няколко столетия и цикличността на историята отново поела по своя път, за да може във времето на прехода към т.н. ново време да станем свидетели на един от най-тежките периоди от човешката история, а именно: Черната смърт и поредния късносредновековнен „малък ледников период“.
Георги Димов е български медиевист и византолог. Научните му интереси са в областта на средновековната история, изкуство, археология, нумизматика и икономика. Работи в Българската академия на науките и е университетски преподавател. Специализирал е в редица балкански и европейски научни центрове и академии. Завършва археология и история в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, където през 2014 г. защитава докторска дисертация.
Запис на лекцията
Анотация: В лекцията ще се разгледа в исторически план мястото на жените в Новите религиозни движения, разпространени или възникнали в България в края на ХІХ и началото на ХХ в. Изложението ще се фокусира върху жените, които Петър Дънов привлича при основаването на Божествената верига през 10-те год. на ХХ в., и върху онези, които се включват като членки и ученички в Общия и Младежкия окултен клас в оглавеното от него Всемирно Бяло братство през 20-40-те год. на ХХ в. С подходите на социалната история, религиозните изследвания и науките за културното наследство ще бъдат очертани: статусът, позициите и функциите на жените в общността на Веригата/ Братството; комуникацията им с духовния лидер и с останалите
последователи; приносът им за съхраняване и за социализация на културното наследство на Братството (Словото и музиката на Беинса Дуно, свещения танц паневритмия); „изнасянето“ на учението в публичната среда под формата на различни институции и организации. В лекцията ще се дискутират въпросите: Жените, свързали живота и дейността си с Веригата/Всемирното Бяло братство, числят ли се към националните образовани елити и превръщат ли се в „елити с репутация“? Как са гледани те от съвременниците? Какво е мястото им в днешната колективна памет? държави и тяхната култура.
Запис на лекцията
Анотация: Кои български принцеси са били господарки на Византия, Сърбия, Босна, Киевска Рус, Ополе, Латинската и Османската империи? Династичните бракове, осъществявани от българските владетели, илюстрират политическата тежест на държавата в международните отношения и са един от каналите за проникване на българското културно влияние. Сред българските принцеси, владетелки на други страни и народи, откриваме силни и интересни личности с приноси за развитието на съответните средновековни държави и тяхната култура.
Запис на лекцията
Анотация: Лекцията е посветена на проституцията в османското общество, вкл. в българските земи. Ще бъдат разгледани правните рамки за регулиране на този обществено значим проблем, съобразени както с по-строгите шериатски норми, така и с по-умереното султанско законодателство, съобразяващо се и с местното обичайно право. Ще бъдат представени в съпоставителен план наративни извори, съдържащи „градски легенди“, и османски документални източници, свързани с проституцията. От наличния изворов материал става ясно, че макар и да са прилагани, било систематично, било кампанийно, както и по-суровите шериатски (вкл. и смърт), така и по-леките султански наказания като затвор и депортация, проблемът с проституцията не е изкоренен и през XIX вeк се стига до убеждението, че тя е „необходимото зло“. Тогава османските власти предприемат мерки вече не за нейното изкореняване, а за регулирането ѝ чрез данъчно облагане и хигиенно-медицински контрол по западноевропейски образец. Трифена, Питодорида ІІ и Гипепирис.
Запис на лекцията
Анотация: Темата е посветена на историята на Тракия в последните десетилетия преди нейното официално анексиране като римска провинция. Опитът е тази част от тракийската история да бъде видяна под един различен ъгъл – през образите на четири жени, безспорно обвързани родствено, които чрез своя произход и чрез сключени династически бракове активно се вплитат в мрежата на политическия живот по черноморското крайбрежие през римската епоха – Боспорското царство, Тракия и Понт: Питодорида І, Антония Трифена, Питодорида ІІ и Гипепирис.
Анотация: Благочестието и добродетелите на средновековните християнски пилигрими често били поставяни пред изпитания, заради склонността на човешката природа към порока. Една от малко познатите и слабо проучвани страни на западноевропейското поклонническо движение и кръстоносните походи е свързана с мястото и ролята на жените, проституцията, сексуалните табута, сексуалната култура и „порочните” развлечения в живота и ежедневието на пилигримите и кръстоносците по пътя към Светите земи и в Ориента в периода XI-XIII в. ullamcorper mattis, pulvinar dapibus leo.
Запис на лекцията
Запис на лекцията
ОЧАКВАЙТЕ СКОРО…
